The road goes on and on.

Е, вече е официално. Договорът е подписан и на 1-ви юни заминавам за САЩ. За три месеца. Ще се бачка здраво, но това е част от приключението.

Ще бъде интересно пътешествие. Ще се постарая да извлека най-доброто, което мога, с надеждите, че няма да разочаровам себе си и ще се справя с всичко, с което се сблъскам.

Ироничното е, че една година по-рано толкова исках да бъда на другия край на океана. А сега искам да остана тук.
Преди една година си мечтаех за далечната Америка, а сега когато бъда там ще си мечтая за България.
Но животът е такъв предполагам?

Въпреки това... въпреки това, което мога да загубя, знам, че трябва да направя това пътешествие и да не променям плановете си, заради хора, които са се появили в живота ми.
Както се появяват, така и си тръгват.

Пък може би понякога... остават. Only time will tell.

Song of New Hope

Out of doubt, out of dark, to the day's rising

he rode singing in the sun, sword unsheathing.

Hope he rekindled, and in hope ended;

over death, over dread, over doom lifted

out of loss, out of life, unto long glory.

If you forget me

If You Forget Me
by Pablo Neruda

I want you to know
one thing.

You know how this is:
if I look
at the crystal moon, at the red branch
of the slow autumn at my window,
if I touch
near the fire
the impalpable ash
or the wrinkled body of the log,
everything carries me to you,
as if everything that exists,
aromas, light, metals,
were little boats
that sail
toward those isles of yours that wait for me.

Well, now,
if little by little you stop loving me
I shall stop loving you little by little.

If suddenly
you forget me
do not look for me,
for I shall already have forgotten you.

If you think it long and mad,
the wind of banners
that passes through my life,
and you decide
to leave me at the shore
of the heart where I have roots,
remember
that on that day,
at that hour,
I shall lift my arms
and my roots will set off
to seek another land.

But
if each day,
each hour,
you feel that you are destined for me
with implacable sweetness,
if each day a flower
climbs up to your lips to seek me,
ah my love, ah my own,
in me all that fire is repeated,
in me nothing is extinguished or forgotten,
my love feeds on your love, beloved,
and as long as you live it will be in your arms
without leaving mine




Just came across it. It's a beautiful poetry and surely it'll find a proper place around here.

What to do with a broken heart.

Listen to me careful, kids. I'm about to drop some knowledge. Your heart is broken? I've got the perfect recipe for you.
Yes, it takes time. The beginning is devastating. Yes, it's not that easy. But if you do it, in the end you'll be alright again and will be ready to continue your life normally.

Read books. You might choose love stories, which will give you the hope you don't have. Or show you that there's more of life and you can find your personal happiness somewhere else. No matter what you choose that do help.

Listen to rock music. Why rock? Easy one. Because is the best music and you can find everything you need there. Yes, in the beginning you'll be hurt by love songs and you won't stand them, but soon you'll be okay.
When you are sad, just play some AC/DC and forget about the shitty world.

Friends. Go out with your friends instead of staying at home and crying over your lost love. It won't be fun as it used to be, because you're hurt but someday you'll realize that it's fun again and you can be that person you have always been, without suffering.

Dates. Find some other boy/girl and have fun with him/her. Go dancing, go to movies, make out, have sex. Just create new emotions. What you need to feel better.

Party. Go to really good parties. Remember that you are too young to be sad and broken.

Alcohol. If you feel like you really need to get drunk, so do it. Get drunk and go wild. I'm not saying you should drink everyday, but sometimes you need alcohol.

Sunsets. Enjoy the sunsets (or sunrise) and at that very moment you'll see there is a reason, good enough, to move on.

Every time you lose hope, just listen to Journey - Don't stop believing instead of being miserable.

Remember that we are greater than our suffering and soon or later, one day you'll wake up and see that something's changed.
You soul is in peace.
Your heart is healed.

Don't forget: Change is going to come.

P.S: That was my way. 

Travels with Charley

“When I was very young and the urge to be someplace was on me, I was assured by mature people that maturity would cure this itch. When years described me as mature, the remedy prescribed was middle age. In middle age I was assured that greater age would calm my fever and now that I am fifty-eight perhaps senility will do the job. Nothing has worked…. In other words, I don’t improve, in further words, once a bum always a bum. I fear the disease is incurable.”

'Пътешествия с Чарли' е пътепис, в който са помстени три месеца път. Джон Стайнбек е бил човек, който е обичал родината си и е искал да я види такава каквато наистина е.

Книгата е пълна с негови разсъждения, в които откривам голяма прилика с моите, с разликата, че той се изразява много по-добре от мен.

But we are on the same page.

As simple as this.

 

"There are times in life when people must know when not to let go. Balloons are designed to teach small children this"

Terry Pratchet

To say goodbye

Раздялата е част от живота и искаме или не, тя идва. Понякога късно през ноща, когато не си я очаквал, а друг път с първите лъчи без да ти позволи поне да разтъркаш сънените си очи. Ала, рано или късно тя ни навеставя.

Може би, единственото хубаво нещо в нея е начинът, по който ние сами я оформяме. Колкото и тъжна да бъде, можем да я улекотим и тя няма да се превърне в нещо ужасно за нас. Ще се разделим с тъжна усмивка и ще запазим добрите спомени.

От друга страна тя може да бъде грозна и ужасна и да те накара да изгориш драгите спомени. Да е толкова болезна, че да предпочетеш да захвърлиш всичко, добро и лошо, само и само за да не те боли повече.

Съжалявам, че се разделихме така. Казвам го тук, защото вече не мога да ти го кажа. Съжалявам, че всичко завърши толкова грозно. Ако година по-рано някой ми беше казал, нямаше да му повярвам.

Нямаше да повярвам, че двамата сме способни на това. Нямаше да повярвам, че можем да се превърнем в нещо, в което сами си обещавахме, че няма да се случи. 

Едва ли можеш да предположиш какво изпитвам; каквото и да си мислиш, че съм направила, едва ли ще е истината. 

За жалост или не, не аз те предадох. Колкото и да ти се иска аз да бях виновната, за да заспиваш спокойно вечер, не бях аз. 

Не направих нищо, целящо да те нарани. А каквото направя от тук насетне, вече няма значение, защото и аз съм никоя за теб и дали съм мъртва или жива ти не си човекът, когото го вълнува.

Отново дръпна клечката и изгори моста, на който те чаках. Колкото и далече да ти се струваше, всъщност бях толкова близо. Чаках те от другата страна и останах докрая, докато и последната греда не падна, докато и последния пламък не загасна. Докато самото ми сърце не изгоря.