Осем месеца по-късно.
Дори не знам откъде да започна. Спомените ми се преплитат, някой загубили се в очакване да бъдат намерени, други все тъй пресни сякаш преди минути случили се.
Беше едно прекрасно лято. Пренаситено с емоции, случки, проблеми, веселби и какво ли още не. Ето, че се завърнах от своето скромно пътешествие с огромен куфар, пълен не с дрехи и подаръци, а с много спомени, които ще топлят душата ми дълги години напред. Плюс татуировка.
Искам толкова да споделя, толкова да напиша и ето, че пръстите ми остават във въздуха, неспособни да наберат клавишите на клавиатурата. Може би просто няма да е тази нощ. Но все пак, исках да споделя, че се върнах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар