27.10.2012 г.

Rainy day

Усещам как спомените ми избледняват, за това трябва да започна да ги записвам, докато все още си спомням.

Бяхме на работа, както обикновено, но бяха изминали едва три-четири часа и заваля страшен порой. Точно бях започнала да се оттегчавам на играта ми и дъжда ме спаси. Кристина беше пристигнала и даваше почивки, когато се наложи да прекъсне тази своя дейност. Всички бяхме в почивка, благодарение на силния летен дъжд.
Хората се бяха разделили на групички и всеки се забавляваше по свой начин. До колкото си спомням кецовете ми бяха вир вода след един час и нямаше как да продължавам да работя така. За това се разменихме с Кристина, тя остана на моята игра, а аз щях да дойда по-късно, когато беше време за другите почивки. Така че имах няколко свободни часа. Какво щастие! Напускайки парка се срещнах с Гърсън, който също си тръгваше. Така заедно поехме по тъй любимият ни бордуок. Вървяхме бавно, а топлите и едри капки се впиваха в дрехите ни. Спомням си, че на моменти нищо не се виждаше - толкова засилваше. Но въпреки това дъждът беше топъл, като всеки друг път. Едно от интересните и различни неща в Атлантик Сити. Говорехме си през цялото време по пътя към вкъщи. И двамата се наслаждавахме с цяло душа на момента. Това беше един от най-хубавите ни моменти заедно. Сега сещайки се за него и връщайки се назад във времето, ми се струва още по-скъп и мил спомен. 
Гърсън извървя целия път до Тексъс авеню, където живеех и когато стигнахме до верандата се настанихме на мокрито столове и с изненада установихме, че всичките ми дрехи бяха мокри с изключение на дупето ми, където ранцата е била. Картинката беше наистина забавна и доста се посмяхме. После му предложих сандвичите, които бях приготвила за себе си за работа и той с удоволствие ги прие, даже ги описа като вкусни. 
Поговорихме още малко и се разделихме. Той се прибра, тъй като трябваше да се отърве от мокрите дрехи, нещо, което и аз се готвех да направя. 

Беше хубав ден. Това забелязах, че винаги, когато валеше денят ставаше още по-хубав. Така не съм се радвала през живота си на дъжд. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар