Everyone needs a Thoughtful Spot

The road goes on and on.

2012-02-17T21:11:00.000+02:00

Е, вече е официално. Договорът е подписан и на 1-ви юни заминавам за САЩ. За три месеца. Ще се бачка здраво, но това е част от приключението.

Ще бъде интересно пътешествие. Ще се постарая да извлека най-доброто, което мога, с надеждите, че няма да разочаровам себе си и ще се справя с всичко, с което се сблъскам.

Ироничното е, че една година по-рано толкова исках да бъда на другия край на океана. А сега искам да остана тук.
Преди една година си мечтаех за далечната Америка, а сега когато бъда там ще си мечтая за България.
Но животът е такъв предполагам?

Въпреки това... въпреки това, което мога да загубя, знам, че трябва да направя това пътешествие и да не променям плановете си, заради хора, които са се появили в живота ми.
Както се появяват, така и си тръгват.

Пък може би понякога... остават. Only time will tell.

Song of New Hope

2011-12-23T14:55:00.001+02:00

Out of doubt, out of dark, to the day's rising

he rode singing in the sun, sword unsheathing.
Hope he rekindled, and in hope ended;
over death, over dread, over doom lifted
out of loss, out of life, unto long glory.

If you forget me

2011-10-06T20:25:00.000+03:00

If You Forget Me
by Pablo Neruda

I want you to know
one thing.

You know how this is:
if I look
at the crystal moon, at the red branch
of the slow autumn at my window,
if I touch
near the fire
the impalpable ash
or the wrinkled body of the log,
everything carries me to you,
as if everything that exists,
aromas, light, metals,
were little boats
that sail
toward those isles of yours that wait for me.

Well, now,
if little by little you stop loving me
I shall stop loving you little by little.

If suddenly
you forget me
do not look for me,
for I shall already have forgotten you.

If you think it long and mad,
the wind of banners
that passes through my life,
and you decide
to leave me at the shore
of the heart where I have roots,
remember
that on that day,
at that hour,
I shall lift my arms
and my roots will set off
to seek another land.

But
if each day,
each hour,
you feel that you are destined for me
with implacable sweetness,
if each day a flower
climbs up to your lips to seek me,
ah my love, ah my own,
in me all that fire is repeated,
in me nothing is extinguished or forgotten,
my love feeds on your love, beloved,
and as long as you live it will be in your arms
without leaving mine

Just came across it. It's a beautiful poetry and surely it'll find a proper place around here.

What to do with a broken heart.

2011-09-29T22:01:00.003+03:00

Listen to me careful, kids. I'm about to drop some knowledge. Your heart is broken? I've got the perfect recipe for you.
Yes, it takes time. The beginning is devastating. Yes, it's not that easy. But if you do it, in the end you'll be alright again and will be ready to continue your life normally.

Read books. You might choose love stories, which will give you the hope you don't have. Or show you that there's more of life and you can find your personal happiness somewhere else. No matter what you choose that do help.

Listen to rock music. Why rock? Easy one. Because is the best music and you can find everything you need there. Yes, in the beginning you'll be hurt by love songs and you won't stand them, but soon you'll be okay.
When you are sad, just play some AC/DC and forget about the shitty world.

Friends. Go out with your friends instead of staying at home and crying over your lost love. It won't be fun as it used to be, because you're hurt but someday you'll realize that it's fun again and you can be that person you have always been, without suffering.

Dates. Find some other boy/girl and have fun with him/her. Go dancing, go to movies, make out, have sex. Just create new emotions. What you need to feel better.

Party. Go to really good parties. Remember that you are too young to be sad and broken.

Alcohol. If you feel like you really need to get drunk, so do it. Get drunk and go wild. I'm not saying you should drink everyday, but sometimes you need alcohol.

Sunsets. Enjoy the sunsets (or sunrise) and at that very moment you'll see there is a reason, good enough, to move on.

Every time you lose hope, just listen to Journey - Don't stop believing instead of being miserable.

Remember that we are greater than our suffering and soon or later, one day you'll wake up and see that something's changed.
You soul is in peace.
Your heart is healed.

Don't forget: Change is going to come.

P.S: That was my way.

Travels with Charley

2011-09-23T12:55:00.002+03:00

“When I was very young and the urge to be someplace was on me, I was assured by mature people that maturity would cure this itch. When years described me as mature, the remedy prescribed was middle age. In middle age I was assured that greater age would calm my fever and now that I am fifty-eight perhaps senility will do the job. Nothing has worked…. In other words, I don’t improve, in further words, once a bum always a bum. I fear the disease is incurable.”

'Пътешествия с Чарли' е пътепис, в който са помстени три месеца път. Джон Стайнбек е бил човек, който е обичал родината си и е искал да я види такава каквато наистина е.

Книгата е пълна с негови разсъждения, в които откривам голяма прилика с моите, с разликата, че той се изразява много по-добре от мен.

But we are on the same page.

As simple as this.

2011-09-20T10:27:00.001+03:00

"There are times in life when people must know when not to let go. Balloons are designed to teach small children this"

Terry Pratchet

To say goodbye

2011-09-19T20:06:00.001+03:00

Раздялата е част от живота и искаме или не, тя идва. Понякога късно през ноща, когато не си я очаквал, а друг път с първите лъчи без да ти позволи поне да разтъркаш сънените си очи. Ала, рано или късно тя ни навеставя.

Може би, единственото хубаво нещо в нея е начинът, по който ние сами я оформяме. Колкото и тъжна да бъде, можем да я улекотим и тя няма да се превърне в нещо ужасно за нас. Ще се разделим с тъжна усмивка и ще запазим добрите спомени.

От друга страна тя може да бъде грозна и ужасна и да те накара да изгориш драгите спомени. Да е толкова болезна, че да предпочетеш да захвърлиш всичко, добро и лошо, само и само за да не те боли повече.

Съжалявам, че се разделихме така. Казвам го тук, защото вече не мога да ти го кажа. Съжалявам, че всичко завърши толкова грозно. Ако година по-рано някой ми беше казал, нямаше да му повярвам.

Нямаше да повярвам, че двамата сме способни на това. Нямаше да повярвам, че можем да се превърнем в нещо, в което сами си обещавахме, че няма да се случи.

Едва ли можеш да предположиш какво изпитвам; каквото и да си мислиш, че съм направила, едва ли ще е истината.

За жалост или не, не аз те предадох. Колкото и да ти се иска аз да бях виновната, за да заспиваш спокойно вечер, не бях аз.

Не направих нищо, целящо да те нарани. А каквото направя от тук насетне, вече няма значение, защото и аз съм никоя за теб и дали съм мъртва или жива ти не си човекът, когото го вълнува.

Отново дръпна клечката и изгори моста, на който те чаках. Колкото и далече да ти се струваше, всъщност бях толкова близо. Чаках те от другата страна и останах докрая, докато и последната греда не падна, докато и последния пламък не загасна. Докато самото ми сърце не изгоря.

2011-09-16T15:33:00.001+03:00

“What really knocks me out is a book that, when you're all done reading it, you wish the author that wrote it was a terrific friend of yours and you could call him up on the phone whenever you felt like it. That doesn't happen much, though.” J. D. Salinger

Толкова познато. Иска ми се да можех да разговарям с всеки автор на книга, която съм прочела и ми е харесала.

Да скоча още по-дълко в историята им, да открия повече.

Follow the sun

2011-09-09T19:29:00.003+03:00

Ще последвам слънцето.

Ще тръгна натам на където лъчите никога не изчезват. Ще се потопя в светлината им и ще забравя за теб.

Ще продължа и без да се обръщам повече назад ще те превърна само в спомен. Ще те заключа някъде и няма да те търся повече.

Знам, че понякога ще почукваш и ще се опитваш да излезеш наяве, но ще те игнорирам и един ден няма да значиш нищо повече от всеки случайно минал покрай мен странник.

Ще последвам слънцето. Точно това ще направя и ще забравя за теб.

[Вдъхновено от една песен.]

А времето никого не чака.

2011-09-03T00:03:00.000+03:00

Измина година откакто написах онзи първи пост. Едва ли има място за съмнение, че нещата са доста по-различни от това, което бяха.

Обещания са нарушени.

Думите са се превърнали във вятър.

Мечтите са останали само мечти.

Щастието се е превърнало в нещастие.

Любовта е просто болезнен спомен.

Но ще намеря нови мечти, ще намеря нова любов, ще спазя обещанията. Ще продължа напред и някой ден ще съм добре.

"Всеки оздравява, само трябва да почака."

Save the light and move on.

2011-08-26T01:10:00.000+03:00

May the bridges I burn light the way.

That is all I have to say. Nothing more, nothing less.

Now and then

2011-08-15T22:52:00.000+03:00

Какво беше, какво стана... Къде бях, къде отидох... Какво исках, какво получих... В крайна сметка, вярвам, че всяко нещо ще е за добро и някой ден ще се усмихвам както в онези дни.

People suck.

2011-07-29T22:11:00.000+03:00

People suck, my friend. Every last one of them. Never forget that.

2011-07-26T22:25:00.000+03:00

Ако можех да пея, досега щях да имам цяла купчина с тъжни песни... но пък това не ми пречи тихичко да припявам на фона на някоя сърцераздирателна песен, нали?

One more time, one more chance

2011-07-19T00:30:00.002+03:00

If my wish were to come true, I would be at your side right away. There would be nothing I couldn't do.
I would put everything on the risk and hold you tight, I'll show you..

Пясъчните мисли...

2011-07-18T01:38:00.000+03:00

Прекалено е топло, за да успея да формулирам подходящо мислите си. Но въпреки това желая да ги изтръгна от съзнанието си.
Когато са прекалено много, прекалено затормозяващи или пътуващи до бъдещето, а после отскачащи до миналото, трудно се справям с тях.

Лягам си и се опитвам да заспя, а в следващия момент се усещам, че лежа от час в леглото и мислите ми трескаво прехвърчат наоколо.
Тихо е, но се чувствам като в стая с крещящи хора. А нещо по-шумно от собствените ти мисли не мисля, че има. Те винаги са там и винаги готови да ти кажат онова, което не искаш да чуеш.

"Дори бонбон с нуга не е пречка да изживееш съвършен миг."

2011-07-15T19:10:00.001+03:00

Колко често преживяваме онези съвършени моменти, които не искаме да свършват? От време на време? Рядко? Почти никога? Никога?

Да, наистина не е лесно да ги срещнеш. Първо трябва да се запасиш с голяма доза спонтанност, а ако не спонтанност, то трябва да се измъкнеш от рутината си.
После идват положителните емоции, които сам успяваш да скътаеш в хартийката от шоколадовия бонбон и да си ги запазиш за после.

Докато в един момент, така не ти натежи в джоба, че трябва да я извадиш и разтвориш и воала... Съвършенният миг.

Хубавото е, че колкото по-малко планираш, толкова по-вероятно е да го изживееш.

За какво бръщолевя тези неща? Защото наскоро изживях един страхотен съвършен миг. Миг в който си казваш "Боже, искам да продължи вечно..." и осъзнаваш, че си изпълнил душата си.

And I'll be there forever and a day - Always.

2011-06-27T14:32:00.000+03:00

Singing Always (Bon Jovi) while you are standing on the beach, holding a bottle of beer, hugging your friends and listening to the sea... that's awesomeness.

The Summer of '11

2011-06-27T14:26:00.000+03:00

I felt alive. Truly, I did. The last 5 days were more than amazing and awesome. It was exactly what I needed.
Thus I want to share one saying by one of my awesome friends:

When life gives you lemons…
… you drink G&T, or Piña Colada, or Margarita, or Tequiiiilllaaaa Suriseeeeasdsdfdsfsgfddfg…

2011-06-16T11:23:00.000+03:00

Summer begins and I wish to all of you who read this blog or not, one different summer.

Do things you've never done before and be creative!
Take picture of everything that you think deserves it and have fun.
Stay naturalistic and say no to plastic photosurgary.
Say 'Yes' more than 'No'

And don't forget to stay true to yourself, because you are born this way.

Вятърът отвява мислите ми като калинки

2011-06-13T15:07:00.005+03:00

Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:
-Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво, че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят.

Недялко Йорданов

А, ние... ще бъдем ли от тези хора?

Greater than our suffering..

2011-06-12T14:54:00.003+03:00

We are greater than we admit. But we can kill this Greatness with the choices we make.

2011-06-11T00:03:00.000+03:00

Ами... 21. Дам. Изминаха 21 години откакто се появих. Не че е толкова много, но хей! Достигнах и второто си пълнолетие според американските стандарти. Хип, хип, ура!

The shadow line

2011-05-19T22:39:00.000+03:00

This thought just came to my mind. I feel older and I'm not talking about my body. For a moment I turned back time and thought of my 19-year-old Self.

What was she... what did she dream of... what did she hoped for...

Comparing it with my 20-almost-21-year-old self I see there is a slightly different light in my eyes. This reminded me of that book - The shadow line.

That was far cry from 'unputdownable'. The words are beautiful, in a perfect harmony with each other, but the story was troubling me.

I had to force myself in order to finish it. Nonetheless it was hard to read, there is something in this book, this feeling that the main character experienced. Unfortunately, I'm not quite sure what it is. Probably, I should read it again someday.

2011-05-17T00:18:00.002+03:00

There is.