18.07.2011 г.

Пясъчните мисли...

Прекалено е топло, за да успея да формулирам подходящо мислите си. Но въпреки това желая да ги изтръгна от съзнанието си.
Когато са прекалено много, прекалено затормозяващи или пътуващи до бъдещето, а после отскачащи до миналото, трудно се справям с тях.

Лягам си и се опитвам да заспя, а в следващия момент се усещам, че лежа от час в леглото и мислите ми трескаво прехвърчат наоколо.
Тихо е, но се чувствам като в стая с крещящи хора. А нещо по-шумно от собствените ти мисли не мисля, че има. Те винаги са там и винаги готови да ти кажат онова, което не искаш да чуеш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар