15.07.2011 г.

"Дори бонбон с нуга не е пречка да изживееш съвършен миг."

Колко често преживяваме онези съвършени моменти, които не искаме да свършват? От време на време? Рядко? Почти никога? Никога?

Да, наистина не е лесно да ги срещнеш. Първо трябва да се запасиш с голяма доза спонтанност, а ако не спонтанност, то трябва да се измъкнеш от рутината си.
После идват положителните емоции, които сам успяваш да скътаеш в хартийката от шоколадовия бонбон и да си ги запазиш за после.

Докато в един момент, така не ти натежи в джоба, че трябва да я извадиш и разтвориш и воала... Съвършенният миг.

Хубавото е, че колкото по-малко планираш, толкова по-вероятно е да го изживееш.

За какво бръщолевя тези неща? Защото наскоро изживях един страхотен съвършен миг. Миг в който си казваш "Боже, искам да продължи вечно..." и осъзнаваш, че си изпълнил душата си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар