15.12.2010 г.

A cup of tea?

Седя си в стаята и подсмърчам, мислейки си колко всъщност е ценно, когато не съм болна. Но разбира се, това се осъзнава едва кога се разболея и вече няма измъкване. Какво да се прави, такъв е животът.

Когато си болен, по принцип получаваш повече внимание от хората около теб. Е, да ви кажа... това май отново спада към графата "Преди правено". Не, че няма да се справя без подкрепата на някой друг или ми трябва да бъда дундуркана, но щеше да ми стане хубаво, ако някой все пак проявеше някакъв интерес към мен, поне като съм болна.

Явно седейки и чакайки няма да получа топъл чай. За това майната му, сама ще си го приготвя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар