Бягство.

Изпитвам странно желание да изтрия всеки един пост в този блог. Да залича всичко, което съм казала досега.
Защо?
Защото искам да премахна думите си, да ги унищожа, за да спрат да съществуват.
Защо?
Защото ги чувствам някак странни, далечни, различни, хаотични, глупави, измислени.
Защо?
Защото изпитвам съмнение в себе си.
Защо?
Защото една част от мен отново реши, че трябва да ме напусне за малко и да ме натика в онази мизерна дупка, където винаги ме обвзема крайност.

Но аз съм човек, който не веднъж е действал прибързано, за това ще изчакам десет минути и ако все още искам това - еми ще залича всичко, което смятам за излишно. Ако не, ще подскачам и пея "Хип, хип, Ураа!"