Може би съм подходяща да бъда определена с "Момичето, което спира да пише в блога си и го зарязва, но след определено време се връща", но това съм аз и не мога да го променя. А, може би просто не съм се опитала, но не това е важното. В крайна сметка нали пак съм тук, с желание да споделя мислите си и да ги запиша, защото аз съм човек, който обича да пише и въпреки че думите често се оказват недостатъчни и някак семпли пред това, което съм изпитала, аз не мога да се откажа от писането.
Дори не знам дали искам да споделя този блог с останалите, по простата причина, че не го правя за тях, а за себе си. Аз имам нуждата да пиша, а едва ли другите имат тази нужда. Да, някой биха се поинтересували какво се върти в моята шантава глава и какво имам да кажа на света, но за сега ще го казвам на моя свят. Да, всеки човек си има свой собствен свят, в който той е в центара на събитията. Така знам, че моя свят никога няма да ме отхвърли, да ми кажа "Почакай, сега не си най-важната ти, не ми се слуша какво имаш да кажеш." или просто да ме игнорира. Обичам моя свят и съм му благодарна, че вече 20 години се върти около мен, но има ли избор?
Няма коментари:
Публикуване на коментар