3.09.2011 г.

А времето никого не чака.

Измина година откакто написах онзи първи пост. Едва ли има място за съмнение, че нещата са доста по-различни от това, което бяха.

Обещания са нарушени. 
Думите са се превърнали във вятър.
Мечтите са останали само мечти.
Щастието се е превърнало в нещастие.
Любовта е просто болезнен спомен. 

Но ще намеря нови мечти, ще намеря нова любов, ще спазя обещанията. Ще продължа напред и някой ден ще съм добре. 

"Всеки оздравява, само трябва да почака."



3 коментара:

  1. Hey, there! ;-)

    Радвам се, че те открих, имаш много хубав блог... така да го кажа. Или по-точно би било да кажа, че имаш хубави неща в блога! ^^

    See you soon! =)

    ОтговорИзтриване
  2. О, това вече ме изненада. Благодаря за милите думи. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Малко са даже! Много си чудесна! ^^

    ОтговорИзтриване