20.04.2011 г.

Coffee break?

Има звезди в чашата ми!

Следобедно време - време за кафе. Въпреки че, кого заблуждавам? Винаги е подходящо да изпиеш едно сладко капучино, поръсено с шоколадови звезди. Грабвнах вниманието ви, нали?

По това време на деня обикновено ме връхлитат толкова мисли. По това време на деня... как да го кажа... толкова много ми се живее. Точно сега ми се иска да направя толкова много работи, но уви, орисана съм да ми се иска само на този етап.

Винаги когато видя залязващото слънце зад планината, убий ме, но точно тогава изпитвам тази силна нужда да изляза някъде и да направя нещо специално - като например да седна пред Софийския университет и просто да наблюдавам отминаващите коли, докато си говоря с любим човек.

Б-л-а-ж-е-н-о е.

Когато видя червеникавото небе... последните лъчи на слънцето, тогава душата ми така се разбунтува, че обикновено ме изритва навън. Никак не й се стой вкъщи.

Това е една от любимите ми части на деня. После идва нощта и става едно вълшебно, че си е цял грях да стоиш вкъщи.

Да, пак аз и моите разхвърляни мисли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар