27.04.2011 г.

Знам, че човек не може да се чувства постоянно щастлив. Но знам, че не може и постоянно да бъде нещастен. Не е живот.

Искам да бъда щастлива, но се задоволявам и с "Не съм нещастна". Ала когато дори и тези думи не мога да кажа... е трудно.

Съвет номер две: Купи си книга, която ще ти вдъхне поне малко надежда, която ще заглуши гласовете в главата ти и ще възвърне поне за малко покоя в теб.

Моят избор беше "Скритият дар" на Джериес Авад. Точно когато се чувствах ужасно тъжно... когато едвам сдържах емоциите си, тя се появи на хоризонта. Прочетох първите странички и усетих лечебното й действие като мехлемче върху рана. Казах си, че трябва да я взема и така направих, въпреки че се почувствах като онези жени с разбити сърца, които четат книги от сорта на Защо той постъпи така, Грешката не е в теб и тем подобни. Но в крайна сметка, майната му на света и това, което ще си помисли за мен. Важното е да се почувствам по-поносимо. Пък и са 101 притчи, от които всички ние бихме могли да понаучим нещо или по-точно да си спомним, защото ние вече знаем това, което книгите ни казват. Просто сме го завряли в най-непрогледния мрак.

Ще видим какво ще се случи докато стигна последната страница.

Няма коментари:

Публикуване на коментар