Мислиш си: Никой не прави дори и една четвърт от това, което аз правя за тях.
Продължаваш да си мислиш: Трябва да спра да правя всички тези неща... така аз излизам глупакът.
Помисляш малко по-трезво: Хората лесно забравят, не очаквай друго и не ги обвинявай, защото просто не си заслужава. А ти продължаваш да правиш това, което правиш, защото си такъв.
Извод: Не спирай себе си, не ограничавай себе си, само заради това, че хората забравят, че бързо се унасят в ежедневието си и спират да правят онези малки неща. Прави това, което правиш, ти си такъв и това няма нищо общо с тях. Те са просто късметлиите.
Продължаваш да си мислиш: Трябва да спра да правя всички тези неща... така аз излизам глупакът.
Помисляш малко по-трезво: Хората лесно забравят, не очаквай друго и не ги обвинявай, защото просто не си заслужава. А ти продължаваш да правиш това, което правиш, защото си такъв.
Извод: Не спирай себе си, не ограничавай себе си, само заради това, че хората забравят, че бързо се унасят в ежедневието си и спират да правят онези малки неща. Прави това, което правиш, ти си такъв и това няма нищо общо с тях. Те са просто късметлиите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар