20.02.2011 г.

Do nothing.

Добро късно утро-превърнало-се-в-обяд. Ала така се случва, когато се отплеснеш с шоколад и кафенце.
Винаги се отплесвам сутрин. Знам ли, че нямам сериозни задачки за вършене, си позволявам да протакам сутрешното кафе до такава степен, че като погледна часовника, откривам ужасяващия факт (разбира се, тук преувеличавам), че е станало време за обяд.

Да не говорим, че ако някоя книга е наблизо около мен и аз се разровя за любими цитати, времето може да ме подмине без дори да ме забележи. Пропускам да добавя ровичкането в интернет, защото мисля, че е повече от ясно.
Но нека кажем, че това е талант, а не лошо качество. Все пак е неделя и е позволено да си мързеливо човече, което просто прави нищо. Както казва Кристофър Робин:
Do Nothing: It's good for you.
Пък и това е последния ден (отново преувеличавам) в близкото бъдеще, през който мога да правя нищо съществено без да се чувствам гузно. От утре ще се върна отново в университета, което значи, че трябва да се налягат учебниците и този семестър да покажа, че мога да се справя по-добре. Защото мога.

Нека днес оставим настрана всичко и да се насладим на един лежерен ден в леглото; четейки книжка; хапвайки нещо вкусно; гледайки стари филми и т.н. Всеки си има различни рецепти за слънчевия ден, но съм сигурна, че всяка една е доволно ефикасна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар