"Когато ти стане тъпо пусни си рокче и нема да им се даваме."
Театрална постановка, играеща се на три места тук в София. Или по-точно вече две. Главният актьор в другата такава почина.
Тази постановка, която аз гледах се играе от трима актьори - Дони, Коцето-Калки и Ивайло Христов.
Ивайло Христов ме очарова и все още мисля за него. Успя да ме развълнува по толкова различни начини. Невероятен актьор.
Няма да забравя очите му в една от последните сцени - толкова искрени, толкова по детски присветващи, толкова тъжни, но и изморени, заобиколени от бръчките на времето. Последното нещо, което ще си помислиш е, че играе роля.
Коцето и Дони бяха страшни - размиваха ни до последно, а музиката тече в кръвта им и разведряваха.
Дори Дони успя леко да избъзика Коцето-Калки, подхвърляйки му култовата му фраза от Мисия Лондон - "Найс, а?" Добре се получи и публиката избухна в смях.
Прекарах страхотна вечер, нещо, което скоро не се бе случвало. Пък и време беше след 18 години на сцената и аз да я видя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар