6.01.2011 г.

Weren't students the smart one?

Ще споделя нещо, което днес искрено ме развесели и същевременно отчая от познанията на така наречените ми колеги в университета. Повече от тях се имат за велики личности, които само заради лъскавия си външен вид си мислят, че са постигнали нещо особено в този проклет живот. Да, ама не. Явно имат нужда от още фон дьо тен и прилепнали дънчици, за да се досетят елементарни въпроси, които дори и не изискват толкова учене, а само малко внимание в час.

В една от лекциите (Изкуството на превода) стана въпрос за човека възхвалил българския език със своя творба. Преподавателка така и не получи отговор, след като попита кой е въпросният мъж и за това реши да направи предположение.

"Ботев е написал 'Под игото', нали така?" Преподавателката хитро зададе въпроса и какво да чуем? Измежду 40-50 студенти, някой уверено се съгласиха с думите ѝ. Някой започнаха да се съмняват, а трети като мене вече се чудеха дали да се смеят, възмущават или плачат заради невежеството на останалите.

Може да ме наречеш педантична, но как да не се възмутя от такова нещо, при положение, че същите дришльовци, съжалявам, че се изразявам така неприлично, но не мисля, че те заслужават нещо повече, стоят срещу мен и се държат по начин, който въобще не приляга на умственото им развитие.

Просто не обичам хора, които се налагат величието без покритие и се държат превзето. А честно да си кажа масово хората са такива. Поради тази причина не съм заобиколена от хиляди приятели, защото както този вид хора не ми понасят, така и аз не им понасям. Най-хубавото, което може да направи с тях е да ги игнорираш и да не им придаваш по-голяма важност от тази на пътен знак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар