Дали хората наистина си принадлежат? Да, защо не? Напълно възможно е, дори и вярвам в това, че може да срещнеш човек, за когото си предопределен; било ви е писано и всички онези клишета, които сме чували.
Обаче има една разлика в това, което аз мисля за предопределението, принадлеженето на някого друг и съдбоносните мигове.
Не вярвам, че предопределението е достатъчно. Трябва нещо повече, както се казва в една книжка. (Която може би ми даде повод да се замисля върху това.)
"Ние сме създадени един за друг и рано или късно съдбата ще ни събере. Писано ни е да сме заедно" Изказвания от този вид са толкова наивни и глупави, защото ако трябва да си говорим истината и само истината, ами ако не си мръднеш задника нищо няма да стане и никой няма да ви събере.
Ако не направиш нещо за това предопределение, за това писано бъдеще, за тази Съдба, нищо няма да получиш.
Ако съществува нещо такова като Съдба, то нейната роля се изчерпва с това да ви срещне и толкова. Това е съдбата, не повече. Тя не гради отношенията, тя не осъществява мечтите, тя не прави съня реалност.
Единствено дава шанса за нещо повече в този живот, а от човека зависи дали този шанс ще се превърне в това предопределение или ще е загубен миг.
Животът е такъв какъвто ние си го направим - нито по-малко, нито повече. Никоя сила няма да те събере с някого, да направи нещо за теб, да сбъдне мечтите ти. Това се пада на теб самия. Ти си този, който може да промениш, да сбъднеш, да изпълниш. Никой друг. Останалото може да бъде малка помощ от някого, но главната тежест се пада на теб.
За това не бива да се разчита на съдбата, на това че си принадлежиш с някого, на това, че си предопределен за някого.
Трябва нещо повече.
Обаче има една разлика в това, което аз мисля за предопределението, принадлеженето на някого друг и съдбоносните мигове.
Не вярвам, че предопределението е достатъчно. Трябва нещо повече, както се казва в една книжка. (Която може би ми даде повод да се замисля върху това.)
"Ние сме създадени един за друг и рано или късно съдбата ще ни събере. Писано ни е да сме заедно" Изказвания от този вид са толкова наивни и глупави, защото ако трябва да си говорим истината и само истината, ами ако не си мръднеш задника нищо няма да стане и никой няма да ви събере.
Без значение колко пергаменти са изписани за вас.
Без значение, че ви е предопределено от хиляди пророчества.
Без значение каквото и да било.
Без значение, че ви е предопределено от хиляди пророчества.
Без значение каквото и да било.
Ако не направиш нещо за това предопределение, за това писано бъдеще, за тази Съдба, нищо няма да получиш.
Ако съществува нещо такова като Съдба, то нейната роля се изчерпва с това да ви срещне и толкова. Това е съдбата, не повече. Тя не гради отношенията, тя не осъществява мечтите, тя не прави съня реалност.
Единствено дава шанса за нещо повече в този живот, а от човека зависи дали този шанс ще се превърне в това предопределение или ще е загубен миг.
Животът е такъв какъвто ние си го направим - нито по-малко, нито повече. Никоя сила няма да те събере с някого, да направи нещо за теб, да сбъдне мечтите ти. Това се пада на теб самия. Ти си този, който може да промениш, да сбъднеш, да изпълниш. Никой друг. Останалото може да бъде малка помощ от някого, но главната тежест се пада на теб.
За това не бива да се разчита на съдбата, на това че си принадлежиш с някого, на това, че си предопределен за някого.
Трябва нещо повече.
You live for the fight when it's all that you've got.
Няма коментари:
Публикуване на коментар