14.11.2010 г.

Къде е твоят дом?

Понякога животът ни запраща далеч от дома, понякога ние сами избираме този път, с надежда, че ще намерим по-добро.
Напускаш всичко познато, всичко мило и драго, напускаш своя изграден свят, за да се хвърлиш в онзи нов далечен, за който знаеш твърде малко.
По мое мнение, едва когато напуснеш родното си място, дома, който си имал, можеш да разбереш какво наистина е значел за теб. Едва тогава можеш да осъзнаеш дали си таял любов към него и каква е същността й.

Някой откриват бъдещето си далеч от дома, а щастието скоро ги навестява, като те остават доволни от своя избор. Други се загубват и не намират своето място, усещайки една липса... една далечна липса.

Не съм пътувала достатъчно по света. Не съм видяла достатъчно, за да може моето мнение да бъде компетентно и някой дори биха казали реалистично. Ала съм била далеч от дома за по-дълъг период, който ме накара да осъзная, че за моето сърце винаги ще има един единствен топъл и приветлив дом, без значение, че той не е така перфектен като в някоя приказка или филм. Винаги ще има само едно място на света, от където се е започнало всичко... там където са твоите корени.

Натъжаваме едно нещо, че понякога страната, в която живееш те принуждава да търсиш спасението на друго място. Понякога тя самата прогонва децата си, от многото разочарования, които им изпраща всеки ден. Наистина ме натъжава, че реалността е такава. Съжалявам, че понякога страната кара хората да бягат... да търсят своя шанс другаде.

[Сигурно звуча прекалено наивно, определяйки ме с това, че съм млада, все още не видяла нищо от този живот. И сигурно ще се съглася, но на колко години трябва да съм, за да ме приемат на сериозно? На колко години трябва да съм, за да започна да изграждам мнение и да го подкрепям, да имам вяра?]

Наистина е тъжно...

Няма коментари:

Публикуване на коментар