просто наминавам.

Нямам нищо специално, върху което искам сега да размишлявам. Но усещам и едно желание да се изразя писмено. Отново объркано, каква изненада, а?

Седя в празната кухна на чаша капучино и си мисля - "Боже, колко добре си направих капучиното. Перфектно е." Някой би си казал - Човек без работа. Но не се тревожи, имам много неща за вършене, но все още мога да си позволя да отложа някои от тях и да се насладя на чувството, когато знаеш, че имаш все още един ден, за да си свършиш всичко, което се е метнало на главата ти.

Не знам дали съм споменавала, но любимият ми ден е Петък. Защо? Просто е, когато свършиш училище/работа и е Петък едно удоволствие се разпределя по тялото ти, защо знаеш, че имаш цял уикенд и за този момент може да забравиш за каквото и да било. Не е ли прекрасно?

Да, установявам, че с изписаното досега показвам мързеливата част от характера си, но, хей, не ме вини. Цяла седмица тичам насам-натам и ми се полага мааалко мързелувкане и на мен. [Добре, де. Не малко, МНОГО!]

Мисля, че за днес това беше. Приятно ми е, че наминах, за някоя друга приказка.