30.09.2010 г.

Какво е щастие?

Запитай се, какво е щастие... за теб. Не за родителите ти, не за приятелите ти, не за които и да било. Лично и единствено за теб. Какво представлява щастието в твоите очи?

А аз ще споделя някои от нещата, които ме правят щастлива.

Онази чаша капучино, споделена с приятели или само и единствено с мен сутрин; когато приготвя сутрешния елексир и отпия от него, изпитвам едно блаженство, което е просто незаменимо.

Всички онези книги, които са станали част от мен, повлия ли са ми малко или много и са променили нещо в мен. Не мога да пропусна да споделя задоволството, което изпитвам, когато видя разбърканата купчина с книги, стари, нови, не добре запазени с изкривени и нагънати страници.

Концертът на AC/DC. Преживяването беше незабравимо и четири месеца по-късно още ме разтриса онова усещане, което изпитах тогава. Този концерт е наистина специален за мен и това, че бях там, това, че се забавлявах толкова... това неземно чувство е запазено в мен и досега. [Не мога да отрека, че музиката е голяма част от моя живот. Може да нямам талант, за да пея или свиря, но мога да й се наслаждавам, мога да я оценя и мога да я обичам. Или позволи ми да цитирам един френски писател, изразил се прекрасно относно това изкуство: “Music expresses that which cannot be put into words and cannot remain silent”
]

Всички онези преживявания, малки или големи, планирани или спонтанни; всички онези моменти, които те променят по някакъв начин, които те научават на нещо. Е, не са ли едни от най-ценните?

Хората, които обичаш; хората на които си посветил сърцето си, тези, които могат да те направят щастлив и същевременно нещастен. Онези, които оставят отпечатъци в нас, които нито времето, нито която и да било сила не може да заличи от нас. Онези, за които си заслужава да се бориш, да обичаш, на които може да вярваш... Онези, които просто не можеш да забравиш, защото са станали част от живота ти.

Може би ще спра до тук. Има много малки нещица, които ме радват, но вероятно ще стана досадна, вероятно ще ме обявиш за клиширан човек, но, хей, не ме вини, че повечето хора говорят неща научени на изуст и за да не покажат какви са всъщност се крият зад думите, които са се превърнали в клише.

Няма коментари:

Публикуване на коментар